автор: sradev

За тези, които те обичат...
няма по-голямо удоволствие от твоята радост.
И това е всичко.

Не само "Не пипай", "Внимавай да не паднеш", но и "Изпи ли си млекцето", "Обу ли си чорапките"... са все гласове на страха. Искаш да му е всичко подредено, а го осъждаш на скука. А в нея няма радост.

Надничаш в бъдещето си.
И те надничат в твоето.
Едно и също ли виждате?
Срещат се очаквания.
И пътя става трънлив.
И в нас и в тях.

Не си изпих млекцето, тръгнах по друг път. По-тежък. По-светъл, независимо, че сенките са други.

Благодаря на тези, които ме спъваха - научих се да ставам.

Благодаря на тези, които ме избутваха от мястото - помогнаха ми да намеря своето.

Благодаря на тези, които ме подритваха - по-лесно ги забравих.

Останаха тези, които обичам.
С тях пътя не е по-лек, но е по-радостен.