автор: joanna_vas

Камшика,
брулещ твърдо по гърба
бележи
кървававите ивици -
бразди
на времето преминало.

А в опознаването на
търпимостта,
надмогването в себе си
е символ
на любовта човешка,
наподобяваща
спасение във радост.

Не е виновна песента
на старостта
разтворила сърцето
като преход,
когато звуците са тъжни.

Във търсенето
на ваксина против бяс,
съмненията
са увиснали безплодни.

На чаша бира седнали
пред дъжд,
отмерваме с импусла
невъзможен
непроектирания образ
на живот,
от който ...
някой път ми се повдига ...