Сантяго е бездомник.
Неговата къща е един кашон,
на края на улица "Мартинес".
В него има всичко нужно.
Манто за покривало нощем.
Една паница от стар порцелан,
с която ходи за супа
от храма на "кармелитките",
чифт скъсани обуща,
лъжица,
шапка за милостиня,
и книга,
която чете, всяка вечер
под светлината
на мъждукащата улична лампа.
Тя е стара, скъсана и не става
за възглавница,
но храни душата му.
Сантяго има всичко,
за което другите нехаят.
Когато една просекиня, го помоли
за подпалка
той подаде мантото.
Библията му остана скъпоценност
без ключ сред стени на кашон.
Сантяго е бездомник със сейф.
Някога преподаваше философия.
Сега си говори със птиците.
Те разбират всяка негова дума,
но отговарят
със песен...