автор: Illi

Вчера срещнах стария рицар,
който, казваха, бил полудял.
Той е един дядко със странни чепици,
а под шапката синя - оплешивял.

Брадата му - дълга и сива -
стига горе-долу до кръста,
птичка в дълбините й гнездо си е свила
и около нея хвърчеше чевръсто.

По шапката му са вързани
десетки цветни конци
и над нея пърхат забързани
цветни пеперуди и свирят щурци.

Старият рицар се усмихна и рече:
"Спри за малко, дете, поседни!
Уморен съм и стар, едва кретам вече.
Изслушай ми думите, пък после - лети!

На млади години силен аз бях
и знаеше всеки моето име,
но каква стана тя - остарях, помъдрях
и дори нещастния просяк за луд заклейми ме.

Но нищо, аз имам в мойте ръце
най-вярното оръжие - смелостта,
и знам, няма да трепне моето сърце
когато стигне до мене смъртта.

В бъдещето, докъдето погледа стига
всичко е както сега,
но знам, че накрая при мене пристига
това, що убива всяка душа.

И ето я моята мъдрост, момиче,
чуй я сега и добре я помни,
тя е за тези, които обичат
и са заедно чак до сетните дни.

Моли се накрая да ти останат
пет кратки минути за него.
Пет минути само - но кой ти ги дава,
щом дойде ред на смъртта да отнема?

И надявай се след смъртта да е пусто,
просто да няма нищо след нея.
Моли се така - "нека просто угасна,
а не цяла вечност сама да живея!""