Лятото е тръпката по синьото и златното
и копнежът ни за свят и топлина,
който, не успее ли да излети сред ятото,
ще кънти във празната ни самота.
Лятото е знойната ни страст по пясъка.
В него трайни не оставяме следи.
Но като безумни бели нестинари
стъпваме и стъпваме, макар да ни боли.
Лятото е зъл пелин, когато
няма със кого да споделим
ласките на слънцето и синьото море прозрачно
и в екстаз със юлските горещници да изгорим.
Лятото е лакмусът за щастие,
потопен във нашите мечти.
Затова, да го превърнем в сладострастие!
Като чайките на Бах да полетим!
2002