автор: xer-t

на събирачите на картонени кутии ще покажа смъртта на пеперудите
разсейките на рака по крилата праха полепващ по сълзите на погребение
клепалото

не пали свещ в ръката на бъдещето в миналото, времето остава свежа утрин
за всички отиващи на работа с мисъл лятната почивка е на ъгъла излиза
спомена

на сцената в обичайното си амплоа причаква делничният шум коли мотори
пешеходци и само черна лента на ревера предусеща актьора в главна роля той е
образ

събирателен на ден свърнал покрай кафенето през лятото около масите момичета
прикрили очи зад евтино матирано стъкло на очила отпиващи от фрешове тя
скършена

на стол на възраст от сребро как ли попаднала на мястото какво ли значи то за нея
вулгарност някаква срама в очите ù стотинките в портмонето погледа погледа погледа
упокойно

думите се взират в бръчките ù слушат радостната врява на мъртвите в бъдещето продължително трудно за разбиране в настоящата литийност на бита сервитьорките
подозират

само бедните пиещите по кафе без захар и сметана тя бърза има да догонва
погребение децата не трябва да разочарова сълзите им чакат нетърпеливо и става
да плати

един обол колкото стотинката в рейса за пенсионери с намаление но трябва картата си да покажат иначе ще спре световният прогрес и по-важно заплатите на шофьорите от гр. транспорт

една сребърна монета под езика един живот не стига един звук обявява края му един лъч го рисува върху мрамора една вехта снимка в албума за внуците всичко една обич в
кутия