автор: sradev

Както добре е известно, змейовете се раждат като малки змийчета.
Дълъг е пътя до Змейовата градина.


Първоначално един бъдещ змей по нищо не се различава от една змия. Само някъде там, далеко в змейовата градина Броителя на Змейовете отбелязва, къде и как ще се роди змей и преди всяко раждане дава огнен банкет.

Дълги години бъдещият змей изучава земята камък по камък, песъчинка по песъчинка. Годините на пълзенето са дълги, но бъдещият змей трябва да почувства всяка трохичка от земята с кожата си, да погали всяка тревичка, да се поразходи из корените. Гърчи бъдещият змей цялото си тяло през неравностите, не прескача дупките, не заобикаля върховете. И приема формата на всеки предмет и неговата топлина. Но колкото и да е студено - има вътре в него една искрица. Тази искрица е така добре скрита, че само врачките и старите змейове могат да я видят. По това време бъдещият змей се бои от огъня. Но и точно тогава му се изостря окото за топлината.

Понякога такъв змей се присламчва до вещица. Виждали сте често вещици приласкали бъдещи змейове и разговарящи на змейски език с тях. Те лесно различават младите змейове от змиите - сенките на бъдещите крила вече прозират. Но само Голяма вещица умее да погали сянка на змейско крило. Ако не умееш да виждаш - не се опитвай, за да не се обърне змеят в обикновена пепелянка. Рицарите не виждат змейските крила и за това се боят еднакво и от змийте и от змейовете и се опитват да ги изтребят. Така е, защото повечето рицари са слепи за цветовете, оттенъците, сенките - те виждат само бялото и черното.

Когато змеят насъбере чувството за земя, когато очите му за светлина започнат да чувстват топлината на звездите, когато започне да прави скокове.... тогава се ражда в него мечтата за крила и огън. Едва тогава той се отделя от пепелярите, които и до сега търсят изгаснал огън. Едва тогава той може да види Девойката Която Раздава Крила.

Девойката Раздаваща Криле живее сред облаците, има си кристална градина на луната и букет звезди в косата. Ще я познаеш лесно - тя не стъпва по земята. Криещите Знанието все я преследват и тя все им се изплъзва, защото те са загледани в земята и не могат да я видят. Тя не се облича в парцалите на знанието, които Криещите знанието продават. За това и те я мразят. Представят си "А какво би било, ако всички започнат така?" и ги обхваща яд за собственото безсилие. А дори и змей в момент на безсилие има желание да изгори света.

А Девойката Раздаваща Криле, когато види призрака на мечтата за криле край младият змей, когато разпознае силата на желанието за летене - поръсва мечтата със звезден прах. Едва тогава мечтата добива форма. В тази форма девойката излива душата си.

Внимавайте млади змейове! За да укрепнат крилата трябва да имате силен огън отвътре. Бързо се напийте от Извора на Любовта!