Паметта ми- акордеон на времето
изпъва търбуха си,
чува се свистене на недосмазани спомени,
греса на забравата
покрива естественото ми минало ,
намирам се в паяжината
на случайни летописи,
в които едва сричам
и в миг се виждам-
малка светулка
в мрака на страхове-главорези:
блещукам,
но не гасна.