ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 704
ХуЛитери: 0
Всичко: 704
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Прегърнах бремето на старите си чувства,
предълго сбутани в един измислен ъгъл.
Изтупах им праха, добавих лустро
и ги понесох-избледнели и недъгави.
Оглеждам ги - възслабички и крехки,
а пък тежат и впиват нови рани...
А аз ги взех за немощни и вехти,
и безобидни за ума и за плътта ми.
Уж мои, родни, а безмилостно ми връщат
за времето, погребало ги в ъгъла,
за многото проспани, празни нощи,
в които с тях безсрамно съм се лъгала.
Сега, когато са съвсем опърпани,
ненужни и безкрайно изхабени,
се вкопчват здраво и отново дърпат ме
да изживея цветно дните им последни.
И уморена от безпътно лъкатушене
ги топля търпеливо и ги храня...
И те ме топлят, вече кротко сгушени,
щадящи ме и без да правят драми.
Май не остана време да се лъжем,
ще се погледнем някак във очите,
но този поглед няма да е тъжен,
защото чувствата ми ще са сити.
Публикувано от BlackCat на 21.06.2005 @ 23:26:33
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 103240 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Когато чувствата са сити" | Вход | 7 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 19.11.2005 @ 09:25:08 (Профил | Изпрати бележка) | Ама защо само усмивка? Кажи нещо критично или направи разбор!:))) Това е модерно тук - да кажеш на автора, че по-добре от него знаеш какво е искал да каже:))) |
]
Re: Когато чувствата са сити от ruslina на 22.06.2005 @ 00:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | Не остана време да се лъжем...
Каква умора!...
Прекрасно пишеш! Повтарям се! И се наслаждавам на стиховете ти.... |
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 22.06.2005 @ 00:09:45 (Профил | Изпрати бележка) | :)Здравей! Докато някой ме съпреживява, значи не съм фалшива и измислена:) Макар да имам чувството, че се въртя в кръг и казвам все едно и също, с малко по-различни думи. |
]
Re: Когато чувствата са сити от ruslina на 22.06.2005 @ 00:14:57 (Профил | Изпрати бележка) | Всички го правим...важно е как! Нищо ново под слънцето, когато е телантливо, е и уникално...
Прегръщам те с обич и благодарност за удоволствето да чета истинска поезия! |
]
]
Re: Когато чувствата са сити от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 22.06.2005 @ 10:27:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Присъединявам се изцяло към изразеното от Руслина.
Далеч не от сега, и от този стих само.
Не съм ти го споделяла, но ето...
Прекрасна поезия! |
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 22.06.2005 @ 11:16:12 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти:) Понякога се чудя дали искам да се отърва от тази .....муза. Единственото хубаво нещо вследствие от "музата" ми, явно са само тези стихове:) |
]
Re: Когато чувствата са сити от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 23.06.2005 @ 09:01:46 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... а пък тежат и впиват нови рани...
... безмилостно ми връщат за времето, погребало ги в ъгъла...
________________________
Чувствата ни никога не се насищат. Илюзиите не спират да раждат мечти. Лъкатушенето между причини и смисъл ни измаря, но не спираме да вървим към поредните граници за разбиване. И от живота изцеждаме поредна капка с упоритост...
Не можем само да го надхитрим. Права си - време не остана за лъжи. |
]
Re: Когато чувствата са сити от Meiia на 24.06.2005 @ 18:57:33 (Профил | Изпрати бележка) | Слабичките и болнави деца изискват много повече грижи и време. Така и с чувствата. Но са не по-малко истински от останалите. Всичко, което е минало през сърцето, е истина...за него.
-------------------------------------------------
И те ме топлят, вече кротко сгушени,
щадящи ме и без да правят драми.
-------------------------------------------------
Тази ситост е приемане на истината, че някои чувства още с раждането си имат нужда от по-особени грижи, за да са реалност въобще.
Можеш ли да бутнеш немощното птиче от гнездото?! Или би била щастлива да го храниш, додето по божията воля само напусне този свят. Не е илюзия, само малко топлина срещу усещането за смърт.
Чувствата ни може да имат мним глад, но трудно биха се заситили мнимо, много трудно. И не за повече от миг. Така, че...истина са.
|
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 24.06.2005 @ 21:32:22 (Профил | Изпрати бележка) | Имах предвид, че понякога се връщаме към нещо, което е останало недохранено, само за да го заситим и да приключим с него...или то с нас. Съвсем случайно открих, че когато вече е заситено, нямаме нужда от него и не чувстваме липсата му. А и когато ти помогнат, това засищане и липса на интерес идват още по-бързо. |
]
Re: Когато чувствата са сити от Meiia на 24.06.2005 @ 23:02:47 (Профил | Изпрати бележка) | Да, именно. Мисля, и двете говорим за изживяване на чувството докрай, каквото и да е то, на дълга ни към него да го храним предсмъртно и с любов.Но съм сигурна, че някои от чувствата ни са обречени. Ако можем да ги виждаме в проекция, няма да се стига до това колебание във времето и бихме си спестили огорчения, а и не само на нас.Помагането...отрезвяването ли имаш предвид, да, неизбежно е. Но аз подозирам, че понякога не е само от липса на обич, а нарочно случваме някаква хладина в общуването си, само за да има ред помежду ни, а и в нас. Единствено времето би показало после, кое от заситените със залъци чувства не се е задушило от тях. Е, то е Истинското.И може да се съживи всеки момент, нищо, че си мислим, че е мъртво. Поне на мен ми се е случвало.
Пак ме размисли...много...
Едно далечно съвпадение, оня ден писах нещо, което започва така:
Земноводни залъци,
грапави
и с наострени нокти
преглъщам. Дъжд е.
По сухия пясък
от лъжите ти мокро е.
и т. н. ....
От някои залъци се умира, а някои са като нафора. Това само времето ще покаже.
Но те разбирам, стихотворението фиксира точно един определен момент от всичките тези колебания. |
]
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 24.06.2005 @ 23:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | Разбрала си ме:) Не се учудвам. Спокойно ми е, след като ги доизживях и вече не са ми нужни. Има една такава особена радост и чувство за свобода, когато ги затвориш:) |
]
Re: Когато чувствата са сити от Meiia на 24.06.2005 @ 23:15:55 (Профил | Изпрати бележка) | Пък на мен ми е тъжно в такива случаи, но, права си, с друга тъга е, с "радостна":))
Или тя е просто чувството на облегчение или на снет от душата товар, защото тази умора е несравнима с никоя друга.
Хубава вечер! |
]
]
Re: Когато чувствата са сити от copie на 01.07.2005 @ 03:15:43 (Профил | Изпрати бележка) | Срамувам се от себе си, че съм изпуснала:(
От собствена суета:(
И не съм ти казала навреме (дано и сега е) - великолепен стих!
Безобидно-безмилостно
проспано-излъгано
безсрамно-опърпано
и ненужно-цветно
прекрасно
нелъкатушещо
и, боя се...
(поетично)
|
Re: Когато чувствата са сити от unforgettable (unforgettable@abv.bg) на 04.07.2005 @ 18:23:53 (Профил | Изпрати бележка) | Прощавам ви недоглеждането:)) И ви оставям в дълбок размисъл да ви липсвам, поради причината, че отивам да се заредя с нови сили и къде края на месеца ще се появя отново:)))) |
]
Re: Когато чувствата са сити от mariq-desislava на 18.09.2012 @ 12:16:44 (Профил | Изпрати бележка) | силен текст |
| |