Изкачвам мраморните стълби,
стените
са картинни небеса.
От най- високото ме гледа
ангел,
лицата на светците светят
в светлина.
А той е седнал върху трона.
Суров.
Красив.
Мълчи.
Около него ореола
като око ме гледа и блести.
Снишавам се на крайното стъпало.
Ръцете си в молитва свивам.
Усещам го как бавно се надига
и в мене
проговаря Бога!