Влакът ме отвежда,
разпилява
отделя,
губи ме...
Пътувам все по-далеч
от теб.
Излъгах.
Пътувам все по-далеч
от себе си.
От теб
не мога да бъда далеч.
Тракането монотонно
ме унася.
Наяве имам нямане.
Между пръстите ми
се изплъзна
дирята стъпчици
към душата ти.
Насън
ще я намеря.
И ще поръся
по пътя
череши,
за да ме последваш...