автор: bedstvieto

Ама въобще не се бъзикам :))))))))))))))))))))))))))))))
Искам да се женя ....
И не това не е поредната тъпа приумица на перхидроления ми мозък . Просто идва един момент в който човек осъзнава , че онзи другия до него означава толкова , колкото и живота . Когато го разбереш под русата грива започват да се блъскат едни мисли :
1. За бели рокли , като на принцесите , толкова натруфени и тежки , че накрая се носиш като кашалот към избранника си .
2. За палави деца - чудовища щъкащи около теб и омазващи стените на новото ( задължително ) жилище със сладолед . А ти нямаш нищо против , даже се смееш щастливо .
3. За красив , благоверен съпруг винаги прибиращ се в къщи с букет цветя .
4. И всички са толкова чудесни и живеят толкова чудесно , че чак му се гади на съседа , като ги гледа .
Мдаааааааа, искам да се женя ! И това не е каприз . Не желая да ме възприемат повече , като сексапилната любовница , която с готовност се разделя с бельото си . Не искам повече да ме възприемат , като очарователната приятелка , без която неговите приятели не могат повече да си представят една вечер . Не искам да ме възприемат повече и като сладкия , богато опакован подарък с който има право само той - богопомазания да спи .
Толкова много искам да се оженя , че се отказах от глуповатата си визия на блондинка , подрязах косите си и ги боядисах в червено , като страстта , която пари сърцето ми . А пък то горкото така се свива ... Всеки път като го видя и изпитва болка ... Защото толкова го обичам , че съм готова да се отрека от себе си и да се отдам на прахосмукачката и мръсните му чорапи . И не само това ... Толкова съм заслепена от любовта , че съм готова да зарежа кариера , свобода и независимост . Нищо , че другите си казват :
- Ебати тъпачката !
Ще го направя и дори ще изпитам удоволствие , защото обичам ...
Та искам да го попитам :
- Толкова много ли искам ? Да получа правото да те обичам до края на живота си без да се страхувам , че някой ден ще се събудя , а ти няма да си до мен ? Да получа правото законно да те ревнувам ? Да получа правото да родя законните ти деца ? Толкова ли много искам ?
Не мога обаче да го кажа . Въпросите ми свиват гърлото в страх . Не мога да го кажа , защото всеки един от тях се е вкопчил в ергенството и ако се ожени то ще бъде притиснат от обстоятелствата .
Искам да се женя , да ... Искам , но защото обичам , не защото се налага .