Светъл и тъжен ден e днес, всеки към миналото си поема,
утре-светът непримирим хищно ще поиска още, още!
Все някой близък, цветя ще сложи там, ще дойде време,
когато, в каменният град, щастливи ще са мощите!
Прииждат хора на тълпи- а тук цари безвремие,
краят и началото на паметта странно-еднаква площ!
За всичките по равно, само камъните са различни,
животът режисира неумолимо, кадрите на този филм?
Парцелите на нашата душа са по-високи и далечни-
нямат рамки, прелитат векове от разум и безсилие…
Аз, бях там и сенките Ви знаете ли, колко са красиви!
18.06.05г.