В онази нощ, в 12 и половина,
внезапно някак си, без някаква причина
животът ми изхълца и ... загина.
Не знам защо, но може би от скука,
а може би от някъде задуха,
а той болнав е, сигурно отви се
и ето, че неизличимо простуди се.
А сигурно пък просто му омръзна
и докато спях от мене се отвърза...
Не знам, аз спях, но чух, че се прозина,
а после изхриптя и... си замина.
Събудих се- реших, че се шегува,
че може би от нещо негодува
и сплашва ме, и взема ме на мушка,
за да ме предизвика, да ме смушка...
Повиках го- мълчеше присмехулен,
побутнах го- лежеше си опулен.
И аз разбрах- в 12 и половина
животът ми внезапно е загинал.
Че сигурно не зная правилата
и не играя хубаво играта?!
Голяма работа, животът ми загина,
в оная нощ, във и половина...
***
Но аз пък тук оставам-
и вече нямам страх-
Че всичкия го дадох и зрънце
не прибрах!
1995