автор: Rumir

Парчета лъч от сиромашко лято
смешно се забиват във пръстта.
Усещаме как закъсняло ято
ще ни напусне сутринта.

По клоните листата са удавени
в жълтото на вкаменял мираж.
Любовните останки неподправено
разкъсват семплия пейзаж.

И блъскаме главите си до спукване
в следващия кръг на срязано дърво.
Неподозираме, и даже млъкваме
след всяка мисъл от стъкло.