Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: HoracioBwo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14157

Онлайн са:
Анонимни: 284
ХуЛитери: 0
Всичко: 284

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТрилър
раздел: Разкази
автор: libra

Тя щеше да умре, но все още не го знаеше.
Гласът го водеше, очите му светеха вперени в нещо което само той си виждаше, а опънатата му кожа беше бледа и прозрачна до толкова че се забелязваха пулсиращи венички и от двете страни на слепоочията.Този глас в съзнанието му, нямаше и съмнение беше на Бог и сега му говореше, че иска тя да умре.
Той знаеше че има мисия да изчисти света от тези безотговорни същества, от тези жени които не отдаваха всичкото време на децата си защото си позволяваха да искат да правят кариера или просто да имат личен живот.Тези кучки трябваше да разберат, че няма място за тях на тази земя и смисълът на съществуването на една жена е да е майка.
Очите му потрепнаха леко и той се върна.Почти беше стигнал до апартамента на бившата си жена и се чудеше какво прави там.Замисли се, но последното за което си спомняше беше собствената му майка.Да, мислеше за майка си и за времето когато баща му ги заряза и на нея и се налагаше да работи много, толкова много че почти не я виждаше.Липсваше му.Беше красива и заета жена, а той беше толкова чувствителено и нежно дете и имаше нужда някой да го погали.Страдаше и когато другите му се подиграваха за баща му, но беше твърде слаб за да се защити сам и обикновено си изяждаше и подигравките и боя.Не искаше да си спомня за втория си баща и за нощите в които бяха само двамата, докато майка му работеше.Втория му баща не успя да го пречупи, той никога не го прие и никога не прости на майка си за самотните нощи на едно дете.
Бившата му жена също беше красива.Когато се ожениха тя беше още студентка, после се появиха децата, тя завърши и започна работа, като обикновена служителка в някаъв офис.Докато не откри таланта си, всичко си беше наред, но тя свиреше виртуозно и композираше с успех.Година след онази Коледа когато и купи пианото и тя започна да разработва таланта си тя вече правеше кариера с негова помощ и съгласие, а той се радваше на известността и, чертаеше планове за бъдещето което естествено щеше да бъде изградено от него.Когато разбра, че продуцента и я харесва в душата му се прокрадна ревност, но когато беше сигурен че между тях двамата има нещо повече от служебни отношения, ревността му прерастна в гняв.Как си позволяваше тази никаквица, дето я беше довел от село да забравя кой и отвори очите за нещата и какво като беше талант, ако не беше той какво щеше да постигне сама.Изплъзваше му се, усещаше че започва да и тежи да го мъкне със себе си, но той няма да и позволи да му се изплъзне, никога няма да и позволи.Ядоса докато го мислеше, почти до безпаметността в която преди малко беше изпаднал, тази кучка беше занемарила задълженията си за да си прави записите, а парите, сети се за тях, най вече парите, не му стигаха.Всъщност не си го признаваше, но парите бяха основното нещо което го вбесяваше.Много важно, че беше купила маратонки на децата.Вбесяваше се и че с тази заплата на секретарка тя успяваше да спестява и то сполучливо.Как би и видял сметката, но не можеше, беше слаб, на муха не посягаше а и тя беше жена с характер.Само тайно си го мечтаеше.
Един ден тя си отиде.
Сега живееше подарени часове, но все още не го знаеше.
Той беше луд, уверена беше.До онзи случай когато я преби и тя едва успя да се изплъзне и да избяга навън все още си мислеше че нещата могат да се решат по цивилизован начин като поговорят, но след това беше категорична, той просто беше луд и то опасно луд.Прибра се на следващия ден, а факта че той не помнеше нищо я ужасяваше.
Преди окончателно да реши да си отиде, се премести да спи при децата, там не вярваше да и посегне, но въпреки всичко беше нащрек.Един ден в началото на лятото просто се умори, взе си чантата и поече не се върна в тази къща.Беше и мъчно за децата, но нямаше друг начин инстинкта и за самосъхранение беше по силен от инстинкта и на майка.
Прибра се през есента и се нанесе в съседния блок, така щеше да е близо до децата и отделно от него.Вечер се заключваше и винаги проверяваше вратата преди да си легне.
Светлината в стаята и изгасна, докато той гледаше към прозореца прикрит в сянката на кестените.Легнала си е кучката, помисли си и усети как Гласът го изпълва и води, прескочи през улицата и влезе във входа, апартамента и бе на първия етаж, а той си беше направи копие на ключовете още когато тя ги даде на децата за един ден.Беше забравила, иначе да си е сменила ключалката отдавна.
Влезе тихо и затвори вратата, ключалката не му създаде никакви проблеми.
Гледаше я, спеше на една страна като че ли се катереше по стълба, а косата и се разстилаше по възглавницата на кучури, пресегна се да оправи един който засенчваше лицето и.Тя помръдна в съня си, отвори очи и го видя.
Нямаше време да изкрещи, в очите преди ръката му да се насочи към сърцето и като че ли имаше някакво облекчение и това го учуди, но нямаше време да се замисля точно сега.После те се затвориха.Тя въздъхна и заспа, почти не усети болка.Най после заспа спокойно.
Не знаеше къде е бил, никога нямаше спомени след такива кризи.
Гледаше дясната си ръка, беше конвулсивно стегната и схващането се дължеше на силата с която стискаше нож с червени засъхващи ивици, но не можеше да мисли сега, едва се държеше на краката си и когато Гласът го водеше винаги беше уморен и без сили.Успя само да полегне, някак улучи леглото, веднага заспа и насън се усмихваше.
Щеше да има много работа, този свят беше пренаселен с кучки, сънуваше ги и се усмихваше, а от полуотворената му в съня уста се процеждаше лигичка като на малко момче.Онова момче, което някога копнееше майка му да го прегърне.


Публикувано от BlackCat на 14.06.2005 @ 21:40:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1087 четения | оценка 5

показвания 50958
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Трилър" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Трилър
от daik на 14.06.2005 @ 23:04:40
(Профил | Изпрати бележка) http://georgi.dininski.com/Poetry/index.htm
Хубаво разказваш
но разказа оставя гадно чувство
не се сърди, но и без това живота ни е лудница
редно ли е да си измисляме още луди?



Re: Трилър
от libra на 15.06.2005 @ 07:16:47
(Профил | Изпрати бележка)
ами то ако не оставя гадно чувство, значи не съм успяла, заглавието му е такова )
дайки, ми какво да кажем за Ст.Кинг, мойто ако е гадно, неговите какви са )
и не се сърдя, в никакъв случай, радвам се че си го прочел и съжалявам за лошото ти настроение след прочита

]


Re: Трилър
от daik на 15.06.2005 @ 22:24:13
(Профил | Изпрати бележка) http://georgi.dininski.com/Poetry/index.htm
Така е
умееш
и понеже го разбра :)))
мога ли да си изпрося сега и хубаво настроение :)

]


Re: Трилър
от libra на 16.06.2005 @ 06:13:49
(Профил | Изпрати бележка)
:)
най хубавото от всички настроения да е за теб ))))

]


Re: Трилър
от Pip на 15.06.2005 @ 06:51:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.pipvolant.com
Либра, ти успя да опишеш един зараждащ се класически масов убиец! Както и стиховете ти, разказът е лаконичен и остър, прям и откровен.
Моите поздравления!


Re: Трилър
от libra на 15.06.2005 @ 07:18:57
(Профил | Изпрати бележка)
Хей Пип, наистина ли съм успяла, много се радвам, казано от теб си е похвала за мен, страх ме беше да не е клише...
Благодаря ти!

]


Re: Трилър
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.06.2005 @ 08:11:05
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Чичко Фройд, чичко Фройд..

Много неща се крият в мътната бездна на детството. Травмите в детското съзнание са много дълбоки. Толкова дълго ги носим, че преставаме да им обръщаме внимание, но в един момент нещата излизат от контрол. Като заровена мина от стара война - ръждясала, морално и физически остаряла, но годна да се взриви. Тежко на тези, които са наблизо.
А за произведението - съчетала си силата на късия разказ с дълбоката психология на уж ежедневни и познати неща. Силно е дори и без шизофреничните елементи (водещ глас, безпаметност, идея за прочистване на света...).
Харесва ми как си проникнала в типично мъжки мисли. Толкова ли сме прозрачни?
Поздравления госпожо Стефания Кралева!
(български женски вариант на Стивън Кинг)
:-)


Re: Трилър
от libra на 15.06.2005 @ 19:04:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря плъки, "проникнала в типично мъжки мисли" идва от това, че познавам мъжката психика по добре от женската, все мъже е имало около мен, не, не сте толкова прозрачни, аз мога да виждам просто )
"български женски вариант на Ст.Кинг" , хе не мога и за миг да се сравнявам с него, шегуваш се...но ме и окуражаваш да продължавам да пиша на тази тематика ))

]


Re: Трилър
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 15.06.2005 @ 16:42:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Разказът като разказ за мен е изключително въздействен с убийствения в буквалния смисъл на думата разрез на психологическите мотиви, със стегнатия стил и /отново/ постигнатата филмова картинност на действието

мъката по хората ходи и мотивите на всяко престъпление понякога едва ли не оправдават извършителя

Спомням си един случай от съдебните хроники: прибира се бащата пиян до самозабрава, хваща бебето за краката и му разбива главата в стената, с голи ръце и яд, "само" защото жена му не му наготвила


Re: Трилър
от libra на 15.06.2005 @ 19:14:25
(Профил | Изпрати бележка)
алкохола и натрупания гняв (от нещо си) рефлектира в тези които са подръка и темперамента на характера си казват думата и то е тънка линия и няма връщане, когато го осъзнаеш
в моя разказ няма осъзнаване, напротив лир.герои е убеден че е призван и доволен от действията си, той живее в два свята, а какво е довело до това си е поредица от събития в минали времена, не зная дали успях, но се опитах да пресъздам една тъжна история..

]


Re: Трилър
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 15.06.2005 @ 22:30:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
двата свята са сякаш паралелни
но въпреки това се пресичат
и то в един момент катастрофално

за мен разказът е успешен 101 процентов трилър

а темата за Танатос и човешките му превъплъщения
отдавна ми е в кръвта

]


Re: Трилър
от libra на 16.06.2005 @ 06:15:23
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря ти за 101 % )

]


Re: Трилър
от stihiqta на 16.06.2005 @ 14:03:16
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен разказ!Поздравления!
А и аз съм точно такава кучка:)


Re: Трилър
от libra на 16.06.2005 @ 14:29:29
(Профил | Изпрати бележка)
умната тогава )

радвам се, че ти харесва, това ми е втория разказ който се опитвам да пиша

]


Re: Трилър
от stihiqta на 16.06.2005 @ 14:33:54
(Профил | Изпрати бележка)
ще внимавам:)

а ,ти продължавай да пишеш и разкази

]


Re: Трилър
от Ufff на 19.06.2005 @ 07:15:40
(Профил | Изпрати бележка)
Трилър с елементи на импресия:)
Нищо ,че разбрах кой е убиецът, ще го прочета пак:)


Re: Трилър
от libra на 19.06.2005 @ 10:19:44
(Профил | Изпрати бележка)
обнадеждих се някак си след твоя коментар, сега имам идея да напиша друг, ама кой знае кога ще стане ))

]


Re: Трилър
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 04.12.2005 @ 10:15:35
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Този трилър се развива много по-често отколкото можем да си представим. Невероятно звучи, но това или нещо сходно се случва и в този момент. Напоследък започна да се говори повече за домашното насилие, но то отдавна е пуснало корени в съвременият живот. Жертвите живеят и сега, голяма част изглеждат напълно нормални. Детският кошмар е забравен, но някъде в съзнанието им е заключено поруганото дете, а то индиректно дирижира и живота на възрастният в който се намира.
Възможно е и твърде често, то се изявава с агресия, както в случая.
Всъщност достатъчно е един такъв човек да приеме, че е пораснал, че всичко е минало и от него зависи дали ще се повтори.

Много социално ангажиран психологически разказ.
Ясен психологически профил, бърза фабула и леко четим език.
Разказа ти е успешен.
Поздравявам те.


Re: Трилър
от radi_radev19441944 на 21.03.2006 @ 22:15:20
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Типичен случай на оскотяване от ревност.
А може би и от мъка...


Re: Трилър
от libra на 11.10.2011 @ 14:40:26
(Профил | Изпрати бележка)
.........

]