автор: joanna_vas

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена,
след прехода на миналите кораби
през дълго
нощно бдение -
ще се разнищят крехките нюанси
на мисълта
успяла да събори
стените на непреходното с взор...

Тогава твоят глас ще проговори
откъртен
от подводните скали
и в процепа
на сребърното дъно
ще се разтвори щедро като обич.
Така ме стигаш в ехо,
а прибоят
утихва в дланите ми топли.
Чуй! Тихо е.
А край скалите,
навярно някой тихичко се моли.