автор: thebigplucky

На Мейа. За непоканеното време...
___________________________

Вгорчават ми виното с думи и погледи.
Броят ми наздравиците.
Усмивките им ме вкисват.
От перуки и деколтета се преситих.
Парфюмите - едва прикриват миризмата на нафталин.
И тези балове - кои ги измисли.
Да се държиш дипломатично.
Да бъдеш учтив.
Да танцуваш с не когото искаш по хиляди причини.
Да спазваш куртоазия въпреки очевидното.
Самотни са принцовете.
Приятелите им - блюдолизци и ласкатели.
Съветниците им - корумпирани и алчни.
Любовниците им - коварни интригантки.
Братята - всеки ден точат саби за мястото им.
Ухажват ги пепеляшки и придворни дами.
Единственото спасение - ловът и самотната езда.
Само в приказките побеждават дракони
и омагьосани принцеси спасяват.
В живота се скапват да се доказват.
Сякаш талантите по наследство се раздават.
Синята кръв невинаги носи радост.
И на толкова съблазън трябва да се отстоява.
Коя ли ще е прекрасната, която ще ми изберат.
Да не остане конят пак най-добрият ми приятел.
Да не ме топли само старото ми наметало,
когато изпращам залеза от крепостната стена.
А мечтите ми да се разхождат през пазара,
през пъстрата гълчава по вечерни тротоари.
И седнал с чаша вино - да слушам уличния музикант
как гали струните на старата лютня.
Разказва приказката за златната патица,
за красивата принцеса и вероломството на братята.
Да си принц е коварен занаят. Оцеляват избрани.
Другите не могат да те разберат.
А младостта отминава. Както на всички останали.
Виното пак загорчава...