Скоро осъзнах нещо, което ме накара да се страхувам от себе си.
Разбрах, че съм охладняла в отношенията си с мъжете.
Вече не мога лесно да им призная чувствата си. Приемам ги като необходимост, за да задоволя някои свои нужди. Използвам ги за повишаването на самочувствието. Приятно ми е да ме ласкаят, говорейки красиви думи, с които се надяват, че ще ме отведат до леглото си... обожавам погледа им, разбирайки, че не нося бельо... забавлявам се, когато изплезят език, гледайки ме как танцувам... обичам да споделят влечението си към мен... обожавам да ме докосват, целуват, прегръщат, стараейки се напълно да ме задоволят по време на секс... харесва ми да доказвам надмощие над тях с интелекта си... радва ме тяхната слабост...
Но не винаги е било така. Преди аз правех това, което сега те правят за мен. Само, че за тях това никога не е означавало нещо освен начин да задоволят нагона си. Формулата при мъжете е една и съща - чукат и бягат, чукат и бягат...
Друг вид отношения за тях не съществуват. Някой от вас ще кажат - глупости, ние сме приятели и сега! Да - да... ще ви отговоря аз. Поддържат връзка с вас, знаейки, че ако някой ден няма коя да изчукат, ще могат да разчитат на вас и съвместното ви минало.
Ами обвързаните мъже? Те създават семейства, отново от страх да не би на стари години да няма кой да им избърше задниците. А докато могат да го вдигат , всички те ще ви изневеряват. За вас остава утехата, че сте първата и златна резерва, различавайки се с халката на дясната ръка.
Всичко това звучи прекалено феминистко. Но реалността е такава! Защо само ние да страдаме, да плачем, да напълняваме!? Нека отвърнем на удара! Нека използваме телата си, интелекта си, за да надхитрим тези използвачи! Нека чукаме без да ни пука дали ще ни се обадят на сутринта!
Аз действам така. Той ми дава това, от което се нуждая, аз му отвръщам със същото. Чувствата са някъде замряли. Изразяват се само със стененето и виковете по време на секс...
Модерният свят ни налага подобен вид отношения. В днешно време из публичното пространство се пропагандира борбата и надмощието между половете. За чувствата се разказват митове, организират се PR - кампании, пеят се песни.
"Чувствата" - най-новият исторически филм, в който ние сме героите от бъдещето, примигващи неразбираемо при споменаването на заглавието.
Остава ни непрекъснато да се надяваме, че като в холивудска мега продукция, главаната героиня ( аз и ти! ) ще срещнем Него, Истинският, който ще ни накара да променим мирогледа си и ще ни помогне отново да се превърнем в онези, добрите, вярващите, чувстващите...