автор: daik

То не бе праг,
то не бе летене,
и като капак,
прочетено от "мене".
За свян,
за блян,
ела,
сълза,
викащ,
бликащ…
Ах римите се сливат
и изливат
такваз материя
че чак обхваща ме истерия
Накрая обещал си й простор
(пропуснал си да кажеш, че душата стене)
Аз на простора подарен
ще си простра изпраното от мене.