автор: roni_16_f_sf

Породено от емоцията на очите ти.
Днес гледам през твоите очи
И мога да видя ясно утрешния ден
През твоите очи,не през моите.
Моите са стари и не фокусират.
Може би съм гледала твърде много с тях?
Убедена съм,че са изхабени.
Твоите очи са свежи и нови,
Моите са изнемощели без основание.
Гледам втренчено нагоре,
Към непознатото,
Към вечността,
Към най-черните от черните,
Зад милионите мънички петна на светлината.
Те са това, което ме стопля.
Сигурна съм,че ако се вгледам
Ще се удавя в тях.
Изобщо не ме е грижа!
Ето защо нощните часове са
моите любими часове от деня,
когато сме заедно
с твоите най-черни от черните очи
и най-топлата светлина,
със сигурност небето е напълно ясно,
но то не е нищо пред ТЕБ!