автор: miglena

Подариха ми Мъжка Сълза.
Единствена, но за мен пролята.
И Гебет я пожела. За да я открадне,
разсече всяка вена по небесата на Мъжа.
Сглобиха ме
от приказни кадри.
За сърце ми поставиха парченце от
огледалото на мащехата на Снежанка.
Но Гебет поиска да е най-красивата.
Отрови ябълките, пчелите,
меда, мислите, сънищата,
змиите дори отрови ...
За устни ми изрисуваха
розата на Славея, не, обречено било,
с Принцовата Роза я смениха, не,
не, изнежена била, изтриха я,
остана ми теменужка една ...
Гебет я оскуба от корен.
А корените
поддържаха
моето Дърво на Живота.
Преселиха ме в Хадес, но и там
очите ми с най-влюбени Мигли останаха.
Гебет обезумя. Уж нейно, нейно, само
нейно бе Царството на Сенките, а
властта й - Просешка ...
Кожата си одра,
седем агнешки наметала нахлузи,
седем кОзи копитца по балове скъса,
в девет котешки роли игра,
три златни рибки за
гердан носИ ...
Всуе.
Все Гебет си остана.
В Омерзение.
А аз отдавна я залюбих ...
Ангел-Хранител на Фейската ми обич е!

... Вместо Мъжа понякога в кърваво
приплаква небето ...

П.П. ГЕБЕТ е Името на СЯНКАТА.
Когато я погледна в очите, вече виждам себе си.
Отразена в Сянка.

П.П.П. Гебет продължава да краде, за да има ...
А подаръците за мен се множат. И са все усмихнати.

***********
С почит към УРСУЛА ЛЕ ГУИН