автор: ya_rayah

На моя прозорец облегнат отново стоя
толкова хиляди стъпки под мен ще преминат
ще полират до блясък павираната плетеница
от безброй безсмислени посоки
-толкова малко следи ще оставят.
И пак вдишвам отгоре света притихнал и нощен
прошумоляващо бляскав и дъхав.


На моя прозорец облегнат
пак съм сменил себе си с някой друг
подреждам и сменям картини на други животи
-толкова много и все така кратки
проблеснали замръкнало-осъмнали
вчера при залез днес по изгрев
винаги последни изненадващо нови.


На моя прозорец облегнат пак някой ме чака
затаил дъх развалнуван и може би малко тъжен
всеки ден всяка нощ лепкавия малък хаос
-нестихваща епична схватка на титани
познатата комфортна буря в чашата с вода.


На моя прозорец облегнат отново стоя
не зная кой съм
-добър стар непознат най-вероятно
през мен преминават толкова много лица
опитвам да хвана с очи парченца от тях
цветен вихър от летящи съдби-невъзможен пъзел
опитвам да сглобя лице
да го извая и да потъна в него.

Завинаги.

Или поне за малко.