автор: dobilz

Светлината на утрото
пръсна пясък в очите
непоносими са звуците
и болят ме косите
и болят ме ръцете
и гърбът ми е схванат
след стремглавото спускане
в деветте кръга адови
след безумно препускане
върху неудобни въпроси...
цяла нощ бяха тръните
в ходилата ми боси
цяла нощ падах-ставах
изподрах си ръцете
върху острите шипове
на мисли проклети...
тичах някъде в стръмното
после в нищо пропадах...
Най-накрая се съмна.

Слънцето е подарък!