автор: Me4kov

Релсите извити в мрака
поглед впит болящо в луната
хората и фаровете са странични
а трамвайте не искат да бъдат прозаични

щом съм виснал исторически
та чак се пъна поетически,
та от чакане

току що проструен проблясъка загасна
че отново вдъхновен по нещо гасна

Та дори внушението като луната в облака
закри се и от главата хукна презглава бърже
къмто гората

и при пореден напън след светофарната
мигалка
усещам
идва сухот, скърцане, прохлада
трамвай попътен нейсе устремено се задава
което значи означава
- не съм поет
за което
за днес ви се прощава...


/1996/