Скоро ме попитаха защо поетите са тъжни и странни.
Замислих се.
Задишах учестено.
Не смятам себе си поет.
Това звучи възвеличено.
А,аз съм с средностатистичен
знак:
на ръст съм средна
и на възраст също
за интелекта..хм
е,малко над...
/но като знам,
какво не знам...-
да средно!/
..
а те,поетите
звучат неземно...
отнесени от
призрачния хлад
на чувства,
светлосенки..
необятни,
неоспорими
нереални
светове....
а после нажежени
до последно
врата от никъде
ги призове....
И тъй не отговорих
на въпроса.
Не се наемам.
Аз не съм поет.
Редя си само думички
и в проза
им търся съответен знак.
Помагайте!:-)