автор: unforgettable

Зъзна под дъждовните реки,
скарана със сбърканото време,
дето влажно недоспало дреме,
лятото и слънцето ми взима...
Лепкав студ, защото теб те има.

С крив инат съм скрила шоколада,
вече съм кълбо от диви нерви,
и гризе ме захарна наслада,
идните солени дни проклинам...
Ще горчи, защото теб те има.

Пак сънят забрави да ме гушне,
ровя в серия приспивни книжки,
разни мисли искат да ми шушнат,
знаейки, че нощем съм ранима...
Като болест е, защото теб те има.

Думите се плъзват неусетно,
хващам се, че пак броя наум,
слушам пъплещия градски шум
и опитвам да не пиша в рима...
Лудост е, защото теб те има.