автор: Bright

Главата ми от болка е свръхпроводима.
Забравила е за докосване със обич.
Тактилно гладна. И в безсилието уязвима,
притиска остро слепоочията като в скоби.
И тялото от самота се е смалило.
Сърцето, като тирбушон, върти на свредел.
Пробива мислите, от тях кове плашила.
И в гънките на мозъка реди безредие.