Безкрайно бледен
лунен лъч
струи
от жълтооката луна.
Кое боли
в такава лунна нощ?
Душата нецелуната
боли.
Или изгореното
пръстче от цигарата?
Ти си ми далечен.
Чак утре
ще мисля отново за теб.
Сега ще сънувам
утехата на
морските вълни,
бисери,
отронени
в звъна
на къпани звезди.
И ми става лунно...
Не ме боли душата.
Изгореното ми пръстче -
то боли.