| вместо картичка за един Рожден Ден
Прав си, така е и за мен. Винаги е недостатъчно, когато е -
категорично не желая истините си да крия и опровергавам,
но пък искам да щриховам за пореден (може би ненужен) път
това, което се намира във очите ми, вътрешното твое огледало...
Рисувала съм те с любов, като започвах от къдриците,
и сега отново така възнамерявам (скучно) да направя,
защото обожавам дълго да се ровя в тях - реално, мислено;
преди целувките по всяка бръчица и белезите на челото;
преди докосването на пулсиращата вена, прорязала ти шията;
преди гърдите, и сърцето - да ги привлека, и да станат мои.
И да погледам трапчинките във ъгъла на изпръхналите устни;
и да наблюдавам искриците от смях във тъмните ти ириси;
и да взема дланите ти в своите, и изтощените от болка пръсти;
и да те обичам по всички непознати, и обикновени начини.
Достигам и невидимото. Не, не се усмихвай -
най-същественото в теб едва ли някога ще го забравя.
Безкрайните (за някой сигурно излишни) мисли,
които тихичко обичал си във времето да ми споделяш;
упоритите и странни (някои) дори за мен черти в характера;
студената нетолерантност към лъжата и нюансите дори на изневяра,
недопускането ми във теб, когато е непоносимо тежко времето;
ужасната ти искреност, примесена с мълчание - защото и когато трябва;
подвластността ти на случайни (но те за теб са неслучайни) знаци -
еретичното се е просмукало в традиционното по интересни начини;
вярата във писаното;
вярата ти във съдбата;
вярата във кармата;
вярата ти и във Фата;
дивата ти ярост, която може да взриви пространството;
слабостта на вътрешната сила, която притежаваш;
онази невероятна гордост, способна да унищожи вселената,
тоест единственото, което искал, имал си и имаш;
и онова прикривано, и несъизмеримо водещо -
покоряващата твоя мъжката страст;
и често най-желаното за теб, отчайващо обичано
би удушил с ръцете си от чист и гол инат;
и непримиримостта към примиримото във дълбините;
и лудостта, умората, без да си претендирал някога за нещо;
и музиката ти, когато бликва и изригва от очите,
и всичко, което представляваш, и няма да се промени изобщо.
Не знам дали добре разчиташ образите в огледалото,
и правилно в момента, като цяло ме разбираш?
Ако не, зачеркни, което казах и ми уважи последното -
искала съм нашите деца на тебе да приличат.
Публикувано от BlackCat на 06.06.2005 @ 17:30:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.41 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Отражение" | Вход | 10 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отражение от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 06.06.2005 @ 17:41:30 (Профил | Изпрати бележка) | Стърахотно откровение! Нямам думи за нещо повече! |
]
Re: Отражение от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 06.06.2005 @ 19:10:19 (Профил | Изпрати бележка) | След този духовен портрет ще се завихри едно детективско издирване на прототипа. Че това не е мъж, това е...Бог!
Браво момиче!
И стихотворението ти е чудесно, и чувствата ти са вулканични, и човекът явно...намерила си го. Дано още дълго му пожелаваш Честит Рожден ден!!! |
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 06.06.2005 @ 23:51:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Естела, цяла вечер се смея на глас, и продължавам....откакто прочетох коментара ти, няма майтап:)...
Ти четеш както дявола евангелието, скъпа. Какъв Бог видя тук?
Обаче щом си видяла такова чудо, значи сериозно огледало съм, нямам думи, или твоят поглед е с особени параметри....хаха... Наистина се смея! Я пак прочети....хаха... ама мнооого внимателно!...
Намерила съм, права си! Беля като за световно аз, ама нейсе..:).....
А ти внимавай в издирването, хахаха.... мъжа е убийствен!!!, нищо че едва ли ще го откриеш сред поетите тук, но пробвай... Не знам на кого ще му потрябва това издирване, като всеки се вълнува от собствените си драми, ама знам ли... хаха... Предупреждавам обаче - колкото е невероятен, точно толкова е правопропорционално див и непредсказуем...:)...
И внимавай с ръчичките, защото както съм вулканична, ама МНОГО - в едно, така съм и за другото... хаха...
Охххххх, благодаря ти за тези усмивки, от сърце съм се смяла, повярвай... шегувам се, наистина! Отчасти обаче се шегувам...хаха... ох, пак се смея!
Наистина ти благодаря за пожеланието! Дълбоки благодарности...!
Аз искам просто да го ИМА! Да го ИМА!
|
]
Re: Отражение от copie на 06.06.2005 @ 23:20:53 (Профил | Изпрати бележка) | Рейни!!!
Такова обяснение в любов не знам откога не съм чела!
Той дали е щастлив не знам, но ти, която си го написала - да! (Поне като поет..., но нека не е само, плс...!)
Целувам те! |
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 07.06.2005 @ 08:20:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...:).... Скъпа, този стих е от няколко месеца, но като смисъл и усещане е точно толкова валиден и сега. И стиха е писан в лош момент, както повечето от стиховете, които за добро или лошо, поемат целия ни негативизъм, обаче извън това отклонение - ДА!, права си - имаш точен усет към нещата.
Само където обикновено в живота, в самите хора, щастието и нещастието вървят ръка за ръка, но това е нормално - нали чувствата не са равна линия, и колкото са по-силни и дълбоки, толкова амплитудите са по-силни. И ако и персонажите са особени, още по-сложно става, да не кажа мазало. Дълги и човешки теми, нека не се отплесвам пак...:)
А ти наистина ме направи щастлива с коментара си! Много...!
Ако съм успяла да предам това, което е в мен, и то така, както съм искала, значи съм написала “нещо”.
Не знам за него, ще попитам в удобен момент....хаха... Шегувам се!
Аз искам този човек да го ИМА!
И исках само да го поздравя пред непознати хора. Много обичам да карам специалните за мен хора да се чувстват възможно най-специални, не знам колко успявам в това, а той се намира дълбоко в сърцето ми. Толкова дълбоко и там, откъдето няма вадене, освен барабар със самия орган....хахаа...
Благодаря ти много!... Много! Колко малко му трябва на човек, за да го направят щастлив, ако знаеш, а ето - ти успя. Целувам те!
|
]
Re: Отражение от copie на 07.06.2005 @ 13:08:49 (Профил | Изпрати бележка) | и онова прикривано, и несъизмеримо водещо -
покоряващата твоя мъжката страст;
и често най-желаното за теб, отчайващо обичано
би удушил с ръцете си от чист и гол инат;
Eeee, tozi го познавааам:)))
Барбар със самия орган, да! Иначе не излиза, мамка му:)))
При мен - от 15 години (не е истина просто?!)
Целув!!! |
]
Re: Отражение от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 08.06.2005 @ 08:18:15 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Винаги е недостатъчно, когато е -
категорично не желая истините си да крия и опровергавам...
_______________________
Отражения, отражения... Понякога дори измислени.
Изкривени от идеализирането.
Недосънувани фантазии.
Мечти облечени в слова.
Очаквания недоразгадани докрай...
Много са разтърсващи отраженията. Дано оригиналът заслужава откровенията ти.
|
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 08.06.2005 @ 16:41:38 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | …:)…Ама си гаден!.. То един човек, оппсс, жена де… хаха… ще си има някоя заблудена илюзийка, и вие ще й вземете залъка от сърчицето. Мъже!.....:))))….
А сега ще ти отговоря много, много сериозно.
За да имаш фалшиви илюзии, те трябва да бъдат подхранвани. При мен това никога не е било валидно.
За да имаш идеали, трябва да си бил лъган по отношение на неидеалното. А аз не съм била лъгана никога в това отношение. Отварям една скоба – когато недостатъците на даден човек в другия се превърнат в недостатъци, значи всичко между двамата е отишло по дяволите. Иначе ги приемаш като част от цялото, което си приел в сърцето си.
Мечтите – ДА! Винаги ги имаме, а ако ги нямаме, значи сме мъртви. Аз ги имам. С една подробност - никога и никому не ги натрапвам.
За разтърсващото – дълбока благодарност! Това означава, че съм успяла да предам всичко най-дълбоко в мен.
Заслуги… Не знам какво означава това, Пламене. Не, не, аз чудесно те разбрах! И въпреки това не знам какво означа заслуга? Раздаваме чувствата и себе си по заслуга? Или, да кажем: една вечеря с Мерло и синьо сирене = на един стих; една нощ и страхотен секс = страхотни цветя с бижу, изпратено по куриер на следващия ден (ей, много филми гледаме!..хаха.); т.е. X=Y, и изобщо…
Прощавай за леката ирония, но е с усмивка…:)… Аз съм малко по-различен човек. Тоест, НЕ!, съвсем нормална съм, ама съвсем нормална и то, но…оххх, прочети още веднъж коментара ми към твоята “Нравствена криза”. Това съм аз.
А оригиналът… Оригиналът не знам дали заслужава това, което имаш предвид, но със сигурност аз искам за него възможно най-прекрасното на този свят. И най-вече искам да го ИМА на този свят! Да го ИМА! Много, много дълго… Сигурно ще да имам някакво сериозно основание за това, ако се замислиш…:)…
:)…Пак се олях!... Много, много се радвам, че ти е харесал стиха ми. Благодаря ти! Да, искаше ми се да ти кажа още, че последното ти произведение е… не, лично ще ти оставя мнение там. Може и да бъркам, но считам, че поетично е провокирано от “Пречистване”. Та… завъртяха ми се разни идейки в главата.
Още веднъж благодаря за коментара! Нищо, че драстично ме приземяваш и ми взимаш “залъчето”… хахаа…Мъже!!!….
|
]
Re: Отражение от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 09.06.2005 @ 07:16:53 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | :-)))
Прочел съм ти коментара за "Нравствена криза", разбира се. И съм му отговорил, подобаващо надявам се. :-)))
Провокираме си мислите взаимно - това е смисълът на общуването ни. И намираме пътя си към истините. Всеки различно :-)))
Това "Мъже!.." - нали не е обидно? :-)))
Много усмивки за теб! |
]
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 09.06.2005 @ 07:29:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | .....:)))... Как ще е обидно? Какво ще правим без вас, а?...А?
Е, да кажем, мъъъничко само.. Ами възмутих се, бе Пламене!!!...Мъже, де...Вари ги, печи ги... хахаа...
За останалото - да, точно така е. Абсолютно и напълно съгласна...:)
Много усмивки и за теб!
|
]
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 08.06.2005 @ 15:29:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Много се радвам, че те е развълнувало, Джесика.
Значи съм успяла да предам това, което е.
Точно толкова истинско и силно, колкото е.
Благодаря ти!
|
]
Re: Отражение от Amar (amar4e@yahoo.com) на 11.06.2005 @ 10:18:04 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих... Изповеден!
Поздрав:) |
]
Re: Отражение от Meiia на 12.06.2005 @ 00:25:51 (Профил | Изпрати бележка) | Обичаш "по всички непознати, и обикновени начини." И стихотворението ти е част от това.
Не е портрет, а обич срещу "
онази невероятна гордост, способна да унищожи вселената", женската любов-опрощаване ма всяка "слабост на вътрешната сила", защото само Тя, обичащата Го, знае точно кое от Него какво значи и разчита най-точно знаците на тялото и душата Му като ненаучими от разума любовни йероглифи. Пишат се и се четат само със сърцето.Азбука между двама, които искат да се слеят, сливат се и се бунтуват срещу това и полсе се разливат настрани, все така като прилива и неговата вълна...до края.
Не, няма да го зачеркне, ще се подпише под това любящо, но истинно откровение. |
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 12.06.2005 @ 11:37:04 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...:)... Няма портрет, Мея. Не можеш да вкараш в рамки и опишеш неописуемото, нищо, че аз непрекъснато съм го правила във времето. Слабости...
Това е само една “картичка”. За един човек. Не изисква подпис. Само искам от съдбата да го има. Много, много дълго и то.
А и последния ред наистина е достатъчен, ако мен питаш, дори да зачеркнеш другото. Изразява всичко. Според мен.
Да, така е. Хубав цитат си дръпнала. Стихът е част от тези начини.
Е, и конвенционалните ги уважавам силно......:)...
Много красиви и много верни думи си ми оставила, Мея.
Благодаря ти...!
|
]
Re: Отражение от Meiia на 12.06.2005 @ 14:01:35 (Профил | Изпрати бележка) | О, не, не, не говорих за портретиране като за вкарване в рамки, а като опит за разбиране, а дори и като за отдаване. Да, картичка, подарък..разбирам. Признание! Готовността за някои признания е вече начин на обичане и то много дълбок.
Подпис, неговият....само в смисъл, че и той се е опитал да разбере този твой невидим жест и го е разбрал и почувствал най-вече.Това исках да кажа.
Само искаш да го има още много,много дълго...обич е, ниво, което само ти сама усещаш.Дано и той го е усетил... |
]
]
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 14.06.2005 @ 11:20:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...С дълбока, дълбока благодарност!
Значи... значи съм успяла да предам поне малко всичко, което е отвътре, в мен, през последните години.
МНОГО ме развълнува!!!... МНОГО!.. |
]
Re: Отражение от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 12.07.2005 @ 14:42:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Първото не го разбрах. Очевидно е цитат, но не знам откъде?
Второто – твърде е мъдро, и разумно, но аз не съм мъдра.
И разумна не съм, ама грам дори, що се отнася до чувства.
За коментара и оценката – благодаря ти.
|
] | |