Син
аквамарин,
проблясва
в бадемови форми...
Твоите сини очи.
Вълни,
буреносни, пенливи,
лудуват безгрижно в
Твоите сини очи.
Точици черно мастило,
усмихват се нежно от
Твоите сини очи.
Сутрин,
събуждам се рано,
копнеещ да срещна
Твоите сини очи.
През деня,
тихо увлечен,
блуждаещ, в унес смирен...
Пак за бадеми си мисля,
как ще целувам сломен,
от ресниците-омайващо тежки, на
Твоите сини очи.
Вечер,
уморено приседнал,
с влажен поглед стаен...
Ще потъвам бавно,
с надежда в
Твоите сини очи.