автор: victo

Изхлузвам се вечер от грима
и грижите изтривам с него
/опитвам се поне, понякога успешно/.
Намествам се в домашния уют
и чакам тишината да запее...
Размествайки картините край мен,
посрещам с радост новите идеи..
За кратичко излизам
от моята си принадлежност,
когато телефона иззвъни
и чувам неговия глас,
заради когото ставам сутрин,
и правя всичко неизменно.
Питам се, ако го няма него,
ще мога ли да бъда аз...
Но всеки има стимул
да твори,
а моят стимул
нарича се Анри.
Бъди ми стимул, мили
ти в моето сърце любов откри!
Бъди! Бъди! Бъди!