автор: trubadur

Привличане...

Горещина.
Стопяване!
А бяхме вчера облак прах и камък...
В едни и същи орбити изгряваме,
та Нови - хора и звезди - да пламнем!

Дали Вселената ще ни разкъса утре,
изстиващи в рояците съзвездия?
Горещи, тежки, звездните минути
в ядрото ми излъчват късче тебе.
***
Като вода е безметежно времето...
копнеят сетивата огън пак...
Махалото нагоре пак поема...
вълна и звук, потоци и лъчения...
... а бяхме волни с теб - частици по Дирак...
***
Кръжим, със - илюзорен?! - център... Заедно
снижаваме се топло в тъмнината...
Къде изгасна всичкото пространство...
къде нави се времето... искрата...

Светлинен прилив в клепките ти плисва...
Не виждам метеорно как потегляш...
И, още несъмнен и несъбуден, се стъписвам:
ядрото ти отвлича ме нанейде...