автор: frenka

Гледам замислено,
а мисля безсмислено
и целия процес
отразявам аз писмено.

Лъчите играят по масата,
очите ми следват ги бързо.
Докато един със друг се занасят,
мойто безмислие все не омръзва.
Думите развързани бягат
едната на разходка,втората на кино.
Дори заспивайки една до друга пак не лягат.
Ти ги скара, а сега не иска да им мине.
При последната ни среща
бездомни остнаха моите думи.
Искам да ти кажа нещо,
но не успявам да ги прибера във ума ми.
Примамвам ги и с филми,и с книги,
ала те си знаят не искат да идват при мене.
И днес за първи път изхитрих ги.
Как ли?
Споменах им за тебе.