автор: libra

Тя се взира
и нищо не вижда,
в тревожното очакване
безплодна песента и замира,
в сълзата която се стича
в блестяща пътечка
по нейните мисли
и цялата скръб
на света който се смее,
от нейния прозорец
друго не се вижда,
но тя се взира,
с надежда..
Когато ослепее,
ще избухнат цветове,
водопади от светлини,
на други светове,
и тогава тя ще засияе
безплътна и лека,
с песента ще се слее,
и ще затвори прозореца,
ще излезе от къщата,
на зазоряване ако погледнеш,
ще я видиш
как се стопява,
силует
прекрачващ
някъдето
зад хоризонта,
станала светлина
за да може той да изгрее..