автор: trite_gaidi

на Л.

Стамате,
сън ли бя
да са присъниш,
ниту ни идваш веке у дума,
къде путъна ,
да ти са нивиди,
и красутата ти, и убустта,

Ши си увяхна,
тука връз дувара,
ши са смрангясам,
ши са пувредя,
и нявгаш,
кат ма срешниш баба стара,
ши ма заискаш,
`ма ща пудредя.

Стамате,
помниш ли
унес гюрлюци,
и гаргити кат грачеха
връз нас,
кък газефми узрелити памуци,
утпреде - ти,
подире ти пък - ас.

Стамате,
повниш ли
унъс каруца,
и сЯното извътре
и пу нас,
и помнишли унуй
дръгливу кучи
дет ближеши на и си лягаши
връз нас.

И люлката,
на клона суф
дет върза,
и кък ма качи,
и ма залюля,
и кат са счупи клону
де ма фърли,
връз дядувата Кирува асма.

Стамате,
не, нидей,
ни ша упявам,
ша млъкна,
чи съфсем на насълзиф
сълзъта,
чак в галошу ми путечи,
и са пудлъзнаф,
кък ни са прибиф.