автор: batteria

Прекалено съм хубава за теб,
прекалено млада,
и гърдите ми са изправени,
а зърната им като лисичи муцунки.
И бедрата са ми прекалени
меки са,
плавно стъпва есента в скута ми,
и гърбът ми,
лък, тетива на Страдивари.
И шията ми, под косата,
с мъха зад ухото,
и челото,
и улея над устните,
и тръпчинката под лопатката.
Знаеш ли, прекалено съм хубава за теб
и дланите ми,
върху чертата над палеца не пише твоето име
и тялото ти не е лягало там.
Не виждам окото ти в лъжицата с борш
не си полягал върху пемзата
не си, разбираш ли...
Просто съм прекалено хубава за теб.