автор: osi4kata

Съвсем банално като лястовици
(не бели) свиваме гнезда,
Създаваме във тях децата си,
с любов. Банално... Радостта
съвсем банално се загнездва
във топлите ни домове -
любов и нежност, и надежда...
Връхлита ни какво ли не...
Стрехите с пеещи капчуци,
банално бащини и наши.
Размахва вятърът юмруци,
врабци бездомни само плаши.
Политат пиленцата малки,
възторжено край тях цвърчим.
Боли ни горе (вляво) малко.
Банално. Няма синоним
за ОБИЧ. Любовта е сляпа,
не може да я замени.
Отлитат. Тръгват си децата.
Банално. Времето се развали.
На юг ще тръгнем скоро... Скоро.
Болят ме старите крила.
Банално. Лястовичи хора.
Довиждане до Пролетта.