И стара, прегърбена,
безупречно жалка,
набръчкана,
изтощена,
потайващо цинична
и натрапчиво реална.
С капките сълзи
по напуканото с бръчки
старческо лице.
Едва-едва се движи,
но не спира.
И болна ,
и стара,
полу-глуха и сляпа.
И грозна ,
и мъничко луда -
в играещи наживо светлосенки-
полегнало е огледалото вкъщи.
Продължавам да живея
и по мъничко
през ден
и всеки ден
Умирам.