автор: midnight_witch

Ничия земя съм.
Между две граници.

Тревата избуява там.
Понякога е паша за кравите,
които късат сляпо бодливата тел.
Има дни, в които
преминават странници.
Съвсем не случайно се случва разстрел.
Наторяват телата и кръвта им земята.
Стават част от мен.
Полудява тревата.
А ръцете им литнали -
мои криле…
Аз съм ничия.
Все зад огради.
Няма песни на птици.
Гнездата не им опазвам.
Само чакали и вълци
ме прекосяват умишлено
Търсят леш и мърша.
останали след ловците
Само на тях им стиска
да пропълзяват под мрежата.
Уж съм жива.
А мъртво е.
Тихо. Сумрачно.
Само сутрин при изгрев съм две минути прозрачие…




Забележка:  "Територията ,която разделя България от нейните южни съседки ,се състоеше през социализма от две части. Първата беше 12 километрова ивица земя ,след нея и сега е поставена ограда/ кльон/ по която тече ток и която сигнализира всеки път ,когато до нея се докосне живо същество.
Тази ограда отделя 5километрова ивица земя до същинската държавна граница.
Това е т.нар. ничия земя-територия използвана като буферна зона. В миналото тя е била място всяващо ужас у дръзналите да избягат ,преследвайки по -добър живот…"