автор: nikoi

Ти сигурно си ме сънувал.
Мен никога не ме е имало.
Илюзия. Не съществувам
ни в настояще, ни във минало.
Ще ръси прах от път косите ти,
пейзаж и цвят ще те засищат.
Изтрий ме бързо от очите си-
ти никога не си ме виждал.
Мисли за себе си,изтрий ме.
Аз те забравям като песен,
като река със дълго име.
И като от порой отнесена
прибирам се обратно там,
където сънищата спят.
За теб не знам,за теб не знам-
ти вече си ми непознат.