автор: Sirius

Понякога, скучаейки самолюбиво,
минавам покрай огледало криво,
поспирам се и почвам да се смея -
от там разбирам - яко дебелея,
във другото пък - тънка съм върлина -
ще мога да изчистя и комина,
от трето поглежда ме муцуна крива -
със хищен нос и разпиляна грива,
в четвъртото съм късокрак бродяга,
от петото чак гърлото ме стяга -
о, колко изкривено тук е всичко...
и откъде се пръкна този чичко,
изглеждащ малко строг зад очилата,
и със сребро посипал си главата...
огледах се встрани - о! - сам съм в тази зала,
това било нормално огледало...

30.05.2005