Тиктакам като часовник.
Опитомявам Времето
в мен
с два камшика - стрелки.
Голямата пърха:
пеперуда към пламък.
"Бързай бавно!" -
мъмри я малката,
макар че все
във дирята нейна върви.
В миг те сливат се:
а АЗ СЕБЕ СИ срещам:
разум=на чувства
и ставам ВЕЗНИ!!!
Но...защо ли наДУМва
вън камбана пресипнала:
"Свойте грешки празнуваш.
Не си точна, не си-и-и-и!"
P.S. А някой ми напомни, че спрелите часовници показват два пъти в денонощието точното време...Да се сверим ли по тях?