Спомените ми
са хранилка
за пъстроцветни птици
с нежни гласове.
Всеки си има
различна мелодия
и дава храна на полета.
Ако приюти тъгата
подрежда я
като пухена постеля
в гнездата на славеи.
А когато песента е за вярата
тя е там,
във високите тонове
на разрошените синигери,
и на чайките
разнежващи вятъра.
Моите птици
долитат при мен
и ми носят
размах на криле
и мечти
с цветове на крехки пера.