автор: Layla

Ангел си,
ала крилети ти -
где са,
и ореола ти -
кой го е смъкнал,
кажи,
някога в лудите сънища
се раждах принцеса,
после някой ми каза,
че това са красиви лъжи.

Ангел си,
в топлите сенки на мрака
остана,
скрий се във пазвите,
вън бродят лоши очи
тихо просвирва живота
във ъгъл за двама,
някой цигара запалил,
а в мене дими.

Ангел си,
а във завивките свои
намирам
топли и бели,
премигващи, нежни перца,
сънено в мрака ме галят,
и спяща ме гледат,
после палуват с въздишките
и се смеят със глас.

Ангел си,
ти си капка невинност
красива,
бродеща в сънища
плъзнати върху капка опал
пухкаво утро си,
шарено, плуващо в миглите,
близнало малки носленца
и останало там.