автор: sincerityg

Замислял ли си се, че когато си щастлив в личен план всичко друго ти се струва песен...
Замислял ли си се, че когато си щастлив в личен план всичко друго ти се струва песен. Една забавна вечер с приятели или незабравима среща с любим човек ти дава сили и желание да пребориш всичко по пътя си, поне за една седмица напред...
За мен това е допингът за смислено съществуване.
... и обратното, идва момент, в който на личното щастие му е дотегнало да те задоволява и отива да "свирка" на някого другиго. А ти си седиш самотен, отделил се от околния свят, от задоволените и доволните, слушаш тъжна музика и се самосъжаляваш. Нямаш желание за нищо. Съзнаваш, че е глупаво и не бива да се отчайваш, защото то все някога ще се върне... но продължаваш да го правиш. Съзнателно или не, но определено мазохистично... едни слушат любими песни, други разглеждат снимки, трети си припомнят общи спомени... и неизменно обвиняваш себе си за допуснатите грешки във вече отминалите отношения.
Толкова ли съм алчна? Искам нещо малко, за да ме държи на крака, да ми даде сили. Зная, че това е временно състояние, но като се обърна назад съотношението между тези и добрите моменти... първите водят в резултата.
С времето се научих да се радвам на малките неща. Материалното не ме удовлетворява. Нищо, което съм си купила не ме е направило щастлива. Отношението, усмивката на другите, винаги са ме довеждали до душевен оргазъм. Но сега, не зная дали е заради времето навън или студът вътре във хората, но загубих нещо... в такиви моменти много се мразя... що се отнася до емоции, хората са така слаби и малки...
Понякога се чувствам уморена от непрекъснатото търсене на личното щастие... то и няма друг вариант, нищо не идва само, майката на всичко е якото бачкане... дори и за това, да изляза от мрачното си състояние, пак ще се наложи да хвърля усилия. Каца ли някога птичето на рамото или е въпрос на самовнушение, че щастливите мигове в живота ти изпълняват ролята на птички?