автор: pisana

Бях там, където птиците не пеят,
а вятъра жули от всички страни
листата дървесни с кръв зеленеят,
а почвата жални песни реди.
Там слънцето лете без жалост жигосва
спомени, убити мечти
мигове тъжни , живот как се прахосва
от суетни измамни лъжи.
Там дъжд убийствено пръска надежда,
че ще измие позора от човешкия род
и ще настане нова подредба
за хубав и весел живот.
Там са …все още стоят не изтрити
детски обуща сковани с дърво
по- малки от женските длани,
но изтъркани, като стъкло.
Там са одеяла до днес не видени
плетени от женски коси
руси, черни, червени … скатали
хиляди замръзнали човешки души.
Там са колекции от татуировки
прилежно подбрани в класьор
суха е кожата, ала нашепва
само човек съм не съм герой.
Там има неоткрити общи гробове
още пещи с пепел от плът
има знайте , всичко си има,
ала мирише на смърт.
Но не свършва история тъжна
има още в новите дни,
ала живи сред хората будни
се откриват сред нашите среди.
Знае земята по въздуха носи,
толкова много лета,
но няма нито година
мир, тишина, свобода.
Как ли да гледам на пред с надежда,
че всичко ще бъде на ред,
като човека носи одежда
плетена от сълзи век подир век.
Тъжна история в слънчево утро
господи само ден ни дари,
да узнаем , какво значи чисто
и да сеем новите дни.