автор: victo

Провлачна тъжно гъста нощ.
Небето в шварцово мастило.
Времето сляпо тегне-
туловище на носорог,
киснещо в калта си дреме.

Липсват полъх и звезди,
и само тъпа безнадеждността
виси.
Далеч е утрото,
изглежда невъзможно.
Само гарван грачи
някъде далеч тревожно.

Безсънните свидетели в нощта,
изпълнени с себе си
до безнадеждност,
умишлено избягвайки съня,
привлечени неудържимо
от тъмата,
предизвикват смело в тях
страха,
като самоубийците-
високата скала..

Но утрото настъпва крадешком,
страхът стопен е от деня,
оставя само песъчливия си вкус
и мисълта-заплаха за съня.
Магнетична някаква си мисъл
и вина
към себе си,
и към деня.