автор: nikoi

Не искам тази нощ да ти говоря.
Събличам се, от себе си събличам
на мъката одеждата отровна.
Не ми остана време да обичам.
Не ми остана време за признания -
такива, от които да допари
в очите ти, сълзящи с обещания.
Не ми остана време, не разбра ли?
И само празни думи съм изричала -
пирони страх - на радост за разпятие.
Събличам се, от себе си събличам
поезията, празните понятия.
Не знам дали ще можеш да ме видиш
в средата на горещата ми стая.
В мечтите ми ще спреш от днес да идеш -
аз просто вече няма да мечтая.