автор: Jessica

Нагарча
на чашата
дъно кафето.
Но нека!
И слъцето удря в очите.
В тъмнината
на сляпо погубва.
Крещят силуети,
а странните сенки въртят се,
помитат безбрежни пътеки -
отчайващи сблъсъци с ада.
И бягам побъркана -
търся безкрая.
Тебе те няма -
обезмисли съдбата.
И Слънцето,
Небето,
Луната,
и щастие силно,
любов най-прекрасна.
Отиде си,
Мамо,
и взе ми душата...